Ех, някак с носталгия си спомням за всички онези лета прекарани на село. Тогава по цял ден не се прибирахме, карахме колела, играехме на топка и какво ли още не. Обичах, когато леля ме пращаше до градината да набера някой друг домат за салата, хранехме кокошките и каквото още се сещате.

Всъщност на село се научих да карам колело! Там бяха и първите ми любовни трепети…

 

6copy3copy4COPY5copy2-copy
Ммм да, тогава нещата бяха прости и всичко беше лесно. И най-мъничките неща ми се струваха истинско приключение. Показваме ожулените колена сякаш бяха белези от велика битка.

 

10copy14copy8copy13copy7copy9copy12copy1-copy
Наистина ми липсва онази детска наивност, с която приемах всичко казано от батковците и каките. И онова чувство, сякаш никой и нищо не може да ме спре.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *